
Орлин Горанов и Мариан Бачев: Пациентът в “Операцията” е българин от Америка
Актьорите Орлин Горанов, Мариан Бачев, Тони Минасян и Жанет Иванова ще се превъплътят в ролите на медици в постановката „Операцията” по Иво Сиромахов – главния сценарист на „Шоуто на Слави”.
– Кой от вас е всъщност главният доктор? Кой е по-висок по чин?
МАРИАН – Въпрос на естетика е, да. Тя е крайна, което е хубаво, защото има много истина, казана – както и Орлин каза – през смях. Има много смях през сълзи, защото животът е такъв.
ОРЛИН – Зависи от разбирането.
ОРЛИН – Аааа, той е, разбира се, шефът, главният.
МАРИАН – Те, младите, нали са напористи, заради това.
– А вие оперирате ли?
ОРЛИН – Аз не пипам.
МАРИАН – Той е анестезиологът.
Само приспивате?
ОРЛИН – Да. Само приспивам хората.
МАРИАН – Между живота и смъртта.
ОРЛИН – Аз съм най-важният от другата гледна точка – дали ще се събуди пациентът.
– От какво трябва да се оперира българинът, без значение дали е в Съединените щати или в България? От какво ще го оперирате?
ОРЛИН – Той е съвършен. Според мене не трябва да се пипа изобщо! Иначе ще развалим гениалността! Няма как!
МАРИАН – Всяка хирургическа интервенция се прави само когато е необходима. Всеки вид насилие над живия организъм, особено когато се гледа на нещата, свързани с абсолютно излишни естетически намеси, става брутално.
ОРЛИН – Нямаш предвид моя силикон, нали? (Орлин Горанов прави муцунка с надути устни.)
МАРИАН – Ти си чуден!
Трябва по-скоро, ако можем, дето се казва, душите на хората да запазим, особено когато човек е отвъд Океана – и нашият тип работа е такъв вид хирургия.
– Вие фактически лекувате душите.
ОРЛИН – Това се опитваме. И сега малко по-сериозно на твоя въпрос – какво трябва да се оперира в България? В България българинът трябва да се оперира първо, от излишната си гордост, която е доста безпочвена. Нека бъде по-смирен и нека се опита да бъде по-градивен… На всичкото отгоре – това не съм сигурна дали е така
– Какво научихте вие за лекарите?
ОРЛИН – Нормалният човек трудно би могъл да разбере психиката на лекаря. Особено на хирурга, който е часове, да не кажа денонощия в кръв и други човешки секрети, борейки се за живота на един човек. През главата му минават такива неща, защото и той също е нормален човек като всички останали. И той има чувства.
МАРИАН – Друг път сме се чудели как някой казва – този хирург е правил осемчасова операция. Вероятно 8 часа стоиш на крака сред някакви вътрешности, тече кръв, спираш, оперираш, зашиваш… Нерви, истории – може сега много първично да звучи. В един момент той се прибира вкъщи – става дума за българския лекар, и се оказва, че с тази заплата, която той взема, не може да изхранва не семейството, той себе си не може…
ОРЛИН – Имаме оферта вече от Българския лекарски съюз в свободното време да помагаме. Аз вече имам набор от различни игли.
МАРИАН – Кръговратът на нещата е много хубав. Основният ни пациент, който ние оперираме, се казва Стамат Спиридонов Сандалташев.
ОРЛИН – Това са трите С-та – Стамат Спиридонов Сандалташев.
– Как се чувства вашият пациент?
ОРЛИН – Ами добре се чувства, защото той дойде от Америка, ако трябва да сме точни. Това е истинска, в реален размер кукла, върху която лекарите студенти се учат на хирургия. С всички вътрешности, много добре направени. Абсолютно едно към едно. И този Стамат го връчваме от Съединените щати…
– Значи той сигурно е българин в Америка? Щом се казва Стамат.
МАРИАН – Да, да, той си е с български паспорт. Дойде, три години работи в България сега…
ОРЛИН – Понеже му стана мъчно, сега ще го водим да види роднините си малко.
Постановката „Операцията” – брутална и забавна, ни потапя в действителността на операционните зали в Родината. Реалност, която мнозина от нас са забравили.
МАРИАН – Темата е добра, важна, хората обичат да се забавляват, защото денят им е тежък, свободното им време е скъпо, това българските американци най-добре ще го оценят.
Този тип срещи обаче за мен са много важни, много емоционални, защото срещаме много истински хора с много и различни съдби. Затова и срещите ни, и на финала разделите ни са много трогателни, които аз лично…
ОРЛИН – Не ми напомняй – пак ще се реве…
МАРИАН – Пак ще се реве, това е факт.